България е страна с богато културно наследство. Образци на културното и историческо наследство като архитектурни паметници, предмети на бита и ценности, има още от Палеолита, та чак до наши дни. Забелижителности от Палеолита, представляващи особен интерес са открити близо до Нова Загора (прочутата Карановска могила, наричана Ноевия ковчег на Европейската цивилизация), пещерата Магура.

Едни от най-ярките примери, представящи културата и изкуството на древните Траки са Златното съкровище от Панагюрище, Сребърното съкровище от Рогозен, Летящият Пегас от Свещари и Тракийската гробница. В последните години бяха открити уникални находки от тракийско време в Казанлъшката гробница и в гробницата близо до Свещари.

Освен свидетелства от тракийската култура, по нашите земи са намерени и такива от старогръцката и римската култура. Запазени са и възстановени цели части от градове като: Августа Траяна, Тримонциум, Пауталия, Месемврия, Аполония и много други. Под основите на столицата София са открити 150 000 m2 руини от античния град Сердика. Aмфитеатрите и термалните бани в Пловдив, София, Варна са от голямо историческо значение.

Приемането на православната религия бележи нова епоха в българската история. Интерес представляват, монументите, открити в Първата българска столица - Плиска, най-известният от които е Мадарският конник. Останки на църкви и постройки от Първото българско царство са намерени във Велики Преслав.

Много интересни в културен и археологически аспект са христианските манастири от тази епоха. Най-впечатляващ и внушителен е Рилският манастир, построен през 10 век. След освобождението от Византийско робство са били издигнати много крепости, някои от които във Видин, Червен, Берое, Средец, Асеновград, Белоградчик, запазени и до наши дни. Църквите и манастирите от този период се характеризират с великолепни фрески. Фреските в Боянската църква до София са сравнявани с ренесансови произведения, въпреки, че ги предшестват с век и половина. Бачковски манастир, Аладжа манастир и Манастирът в Иваново са ярки примери за майсторството на древните иконописци, строители и дърворезбари. Внушителен е археологическият комплекс Царевец в старата българска столица Велико Търново. Невероятното разположение на града, църквите, крепостните стени и кули разкриват ерудицията и майсторството на българските владетели.

Архитектурата през Възраждането се отличава с някои характерни черти, които могат да се видят в етнографските комплекси в Копривщица, Велико Търново, Пловдив, Широка лъка, Трявна, Габрово, Елена, Котел, Боженци, Арбанаси, Мелник, Старо Стефаново.



Манастирски туризъм

Християнството е официална религия в българските земи от 865г. България е една от първите страни приели християнството. По българските земи има над 160 манастира и хиляди църкви и параклиси. Те пазят духа на своето време, в тях човек се наслаждава на българския творчески гений.

Българските манастири крият повече човечност, топлота и живот отколкото "божествена" красота зад строгите си каменни стени, все още впечатляват с величествената си архитектура, неувяхващи стенописи и фрески, изящни икони и дърворезби, направени от самоуки архитекти,строители и художници. По време на трудните и бурни времена манастирите са играли ролята на центрове за патриотизъм, което изключително много е помогнало за съхранение на националното чувство и надеждите на българина.

Най- известните манастири са Рилски, Бачковски, Троянски, Роженски, Дряновски, Преображенски, Килифаревски, Аладжа манастир. 20 от манастирите предлагат места за нощувка на туристи и богомолци.



Винен туризъм

Винопроизводството по българските земи датира още от Тракийско време. Първото вино в Европа са произвели древните траки, а елините научили тайната от тях. Доказателства за ритуали, в които виното е играело главна роля, има в Перперикон, в открития храм на Дионис. Траките са почитали бог Дионис като бог на виното. Амфори и ритони за ритуално вино са открити в тракийските гробници край Казанлък.

По - съвременната слава на българското вино тръгва от края на 19 век със засилващия се износ на мелнишко. Дори Уинстън Чърчил си поръчвал всяка година по 500 литра от него.

България се нарежда сред 15-те страни най-големи производителки на вино. До 1990г. страната е била на второ място по износ на бутилирано вино в световен мащаб.

Типично българските сортове като Гъмза, Мавруд, Широка мелнишка, Димят, Памид, Червен мискет са добре известни на познавачите. България традиционно се гордее с пет винопроизводствени района, които са специализирани в производството на специфични вина. По - топлата южна част на страната произвежда повече червени вина, а северната бели вина.

По регионално обозначение Шумен, Варна и Търговище в източния регион са известни с белите си вина, включително Шардоне. Преслав и Шумен са познати за Траминер, Лясковец с Алиготе, Мискет от Стралджа, Совинъон блан от Търговище ,Бургас с Розе, Поморие и Варна с Мускат, Русе и Славянци със Шардоне. Това, което отлежава в дъбовите бъчви на Хан Крум е най-познато на външния пазар, но Нови Пазар и Преслав също произвеждат добро Шардоне.

Сухиндол, Павликени, Плевен и Ново село в северния регион са известни с Каберне совинъон, Мерло и местната Гъмза, от която се произвеждат плътни, силни вина, които добре стареят. Свищов, Сливен, Ямбол и Оряховица са прочути с Каберне Совинъон, Асеновград и Перущица с Мавруд, Стамболово и Сакар с Мерло, Дамяница с Мелнишко.